Мирослав Вичев пред Investor: До юли пазарът ще работи в среда с незабавни плащания
– Г-н Вичев, БОРИКА е в основата на технологичната инфраструктура на платежната индустрия в България. По какъв начин дружеството надгражда сигурността на съвременната картова и платежна среда за финансовите институции?
По отношение на инфраструктурата усилията ни са насочени в две посоки – да осигурим стабилност на средата и непрекъсваемост на процесите 365/24/7. От друга страна са елементите на защита, свързани с риска, с опитите за измами, както и с всички атаки през интернет, които предполагат въвеждането на допълнителни стандарти за сигурност на картовите трансакции, и в криптиране на разплащанията.
Енергията ни трябва да е адекватна на риска, който се появява на пазара – веднъж да сме сигурни, че всичко работи безпроблемно, а втори път – да има гарантирана защита срещу опитите за пробив.
- С какви предизвикателства се срещнахте тази година?
Хакерите не спят, опитват се ни да атакуват по всевъзможни начини, а ние сме длъжни да реагираме. И тук е общият интерес на банките и институциите, с които работим, и влагаме сериозни усилия и ресурси, за да защитим данните. Наскоро отново имаше множество атаки, насочени към финансовия пазар, които продължиха повече от седмица. С общи усилия успяхме да ги потушим и пазарът дори не усети сътресения. Ето това е нашата роля.
- Това означава ли, че са необходими все повече инвестиции за защита?
Да, определено. Сега е модерно всичко да е в облака, всичко да е в мобилния телефон, да сме напълно дигитални и мобилни, но това си има цена. Не всяко мобилно приложение е защитено, не всяка платформа в облака е безопасно място. Стъпка по стъпка всички компоненти трябва да се защитават, да се преглеждат и това изисква огромна енергия, заради мащаба и отговорността, която имаме като национална платежна инфраструктура. Това за нас е приоритет и насочваме значителни инвестиции и усилия към различни системи за защита.
- Вие сте самостоятелно дружество, но в бюджета на БНБ винаги има сериозно перо за иновации. Стигат ли тези пари до вас?
БНБ е най-големият акционер в БОРИКА. Подуправителят, който е отговорен за нас, има въздействие върху политиката и стратегията ни. Получаваме подкрепа. Инвестициите са от печалбата на БОРИКА и не се налага да се вкарват допълнително средства. Но разбирането на акционерите, че сериозна част от печалбата на дружеството ще бъде реинвестирана в нови проекти и иновации, ни дава възможност да развием системите си по иновативен начин и да бъдем силен модерен играч на пазара.
- Бъдещето е на електронните канали за разплащания, осигурени от банките и другите доставчици на платежни услуги в страната. В кои от проектите в областта на платежните услуги на БОРИКА с банките влизат иновации?
Понастоящем проектът, който най-сериозно развиваме, са незабавните плащания. Междубанковият метод на плащане под 10 секунди от сметка в сметка, позволява съвсем друго ниво на обслужване на крайните клиенти. Ценово е достатъчно финансово атрактивен, за да стимулира банките да участват, да докажат колко са иновативни и готови да предоставят ново ниво на клиентско обслужване. Това е едно от полетата, на които банките ползват услугите на БОРИКА за иновации.
Финансовите институции разчитат на нас и за стандартите при защита за банковите карти в интернет – 3D Secure, биометрия, пароли и всички други подходи за идентификация, които предполагат по-сигурни трансакции в интернет.
Ние предоставяме основната инфраструктура и една по една банките използват иновативните технологии, за да предложат на клиентите си съвременни начини за сигурно разплащане, каквато е програмата за незабавни плащания Blink, към Националната картова и платежна схема.
- Информацията е, че досега към нея са включиха две банки – Пощенска банка и TBI Bank.
До момента в проекта за незабавни плащания в лева участват две банки, но готовност да влязат в програмата веднага след Нова година имат още две банки и две небанкови финансови институции. Има дълъг списък с желаещи институции, така че към средата на следващата година преобладаващата част от пазара ще работи в Instant Payments среда.
- Кога потребителите и финансовият сектор ще се уверят в предимствата на незабавните плащания?
Когато този тип разплащания реално стигнат до крайния клиент. БОРИКА представя решенията на банките, а те - на крайния клиент. Т.нар. Mobile Look-up услуга, например, предоставя възможност за връзка между мобилен телефон и сметка, така че когато клиент е на телефона си и избере номера на свой познат да излезе сметка, към която той да плати веднага.
Но за да стане това, не е достатъчна само централна инфраструктура и таблица със съответствия на IBAN-и, необходимо е всички участници в процеса да имат мобилно банкиране, да имат среда, която да го предоставя сигурно, а и да има ценообразуване.
Трябва да се извърви дълъг път, в който централната инфраструктура ще стане популярна за крайните клиенти. Засега, все още външни играчи предоставят тази услуга на пазара малко по-агресивно, отколкото нашите банки.
- И това ще се случи в този срок, който споменахте…
Първите финансови институции ще пробват услугата веднага след Нова година, а през второто тримесечие очакваме пилотни проекти на още няколко банки, които ще го включат в мобилното си банкиране. Надявам се примерът да е заразителен и преводите в лева от сметка в сметка (P2P) да тръгнат бързо.
Разплащанията по мобилен телефон, както се води самата услуга, вече придобиха популярност в Европа. Нашата картова и платежна схема дефинира услугата и банките са готови да я предоставят. Следва имплементация и въпрос на активност е повече банки да предоставят услугата на крайните клиенти. Има активни институции, които амбициозно подхождат към тази тема и аз съм оптимист, че това ще започне да се случва.
- По-големите банки вероятно ще са първите.
Да, това е тенденцията.
- По какъв начин финтех услугите ще повлияят на традиционните банково-финансови услуги? Какви нови продукти разработвате в БОРИКА?
Има един момент, свързан с европейската директива PSD2, който позволява доставчик, какъвто по лиценз е БОРИКА, да използва услуги през инфраструктурата на банките и да я предоставя на крайни клиенти.
Този процес в България върви малко по-бавно. БОРИКА от дълги години предлага сходна финтех услуга под името Инфобанк, но сега я развихме в мултибанкинг платформата InfoPay. Тя позволява дадена фирма да получава информация за всичките си сметки в различни банки от единна точка. За да работи услугата пълноценно обаче трябва повече банки да имат мотивация да се включат в нея. Имаме мандат от банките да участваме в това състезание, сработваме се, за да предоставим услугите при спазване на всички европейски стандарти.
- Кога Оpen banking ще позволява извършване на различни платежни операции?
Събирането на информация по принцип е по-добре подредена схема, но за да се осъществяват и платежни нареждания, трябва още по-голяма синхронизация между участниците, така че ще мине известно време, докато това започне да се случва.
- По какъв начин електронната търговия изисква нови технологични решения? Как се надгражда сигурността при картовите услуги?
Споменах за всички биометрични и други решения, които предоставихме на крайния пазар. Те са в две области – при картодържателя, на който е издадена картата, и той трябва да я регистрира за интернет разплащания. През определено мобилно приложение клиентът е необходимо да потвърди с биометрия и с парола, че е той. Освен картовата информация, е нужен още някакъв код, биометрия или друго средство за сигурност, с което да защитим платежната операция в сайта на търговеца. И тук е ролята на банките, които постепенно вървят към биометрия и правят клиентското преживяване по-спокойно.
От другата страна са търговците, които инвестират в нови средства за сигурност, но се сблъскват с клиенти, които не са готови и не могат да се ориентират в новите изисквания – не си знаят паролата, не си помнят кода, не са регистрирали картата за 3D Secure.
На моменти търговците губят обороти от нереализирани трансакции с клиентите. Процентът на отхвърлени трансакции, за съжаление, се вдигна драстично, след въвеждане на новите стандарти, но ситуацията се подобрява постепенно. Началото на годината започна от 30-40% отхвърлени трансакции и спадна към 20% в момента, докато прагът, сложен от международните схеми, е 15%. Надявам се, че ще има подобрение.
- Оказаха ли влияние на БОРИКА европейските регулации, свързани със сигурността на плащанията?
PSD2 отваря нови хоризонти, но върви с българската скорост – не се случва толкова бързо, колкото в западноевропейските системи. Нашите банки са малко по-дефанзивни, не бързат да отворят средата си за трансакции и събиране на информация, но работим по въпроса. Има директива, БНБ извършва съответната регулация и се съобразяваме с условията ѝ.
Източник: Investor.bg
