Мирослав Вичев пред EPC: Прилагането на SCT Inst стандарта в България ускори въвеждането на незабавните плащания и ни подготви за влизане в Еврозоната
- През месец април 2021 г. в България беше даден старт на проекта BLINK - предоставяне на платежни услуги, посредством инструменти и технологии за незабавни плащания. Какво доведе до внедряването на проекта в страната?
През последните години внимателно наблюдаваме развитието на незабавните плащания в Европа, проследяваме тенденциите и черпим опит директно от другите западноевропейски държави по отношение на подходите за внедряване, обхвата и т.н. При някои държави тези проекти са инициатива на Централната банка, при други са стартирани самостоятелно от няколко банки, без участието на Държавата. Подходите при различните страни са различни, което определя разнообразието в обхвата на услугите (частна услуга или централна инфраструктура), надграждане на съществуваща платежна система или стартиране на изцяло нова, скорост на проникване, набор от предоставяни на крайните клиенти услуги и т.н. Имахме възможност да проследим различни бизнес модели и да изберем оптималното решение за нас. Вярваме, че определящи за успеха и бързината на подобен проект са подкрепата на Централната банка, участието на големите играчи на пазара и добрата координация между всички участници. У нас интересът на институциите към проекта е голям. Вече имаме пълна готовност с централната инфраструктура, а междувременно бяха направени и необходимите промени в законовата нормативна уредба, с цел регламентиране на незабавните плащания.
- Моля, споделете опита си от последните два месеца и какви са поуките, които си извадихте до момента.
Както вече споменах, интересът от банките – и по-малки и по-големи, е сериозен. Проявяват иновативност и искат да са сред първите, които ще предложат услугата на клиентите си. Участие в пилотен проект са заявили четири банки и двама доставчици на платежни услуги с право на достъп, като по този начин обхващаме допустимите съгласно Правилата на платежната система БИСЕРА6 начини на достъп до системата. Активното участие в пилота и проиграването на всички възможни тестови сценарии са предпоставка за успешен старт на услугата. След 1 април, когато е официалният старт на незабавните плащания в България, всеки участник, който е преминал процес по сертификация, може да предлага услугата на своите клиенти в реална среда. Освен пилотните банки, имаме уверението на четири от големите международни групи, опериращи у нас, че ще се присъединят до края на годината. Амбицията ни е в рамките на 2021 г. да покрием 50% от пазара, като 100% достижимост на участниците за получаване на незабавни плащания следва да бъде осигурена в рамките на 2 години от старта на услугата.
- Как България се подготвя за влизане в Еврозоната и каква е ролята на проекта BLINK в този процес? По какъв начин стандартът SCT Inst подпомага проекта?
Инфраструктурата за незабавни плащания през TIPS позволява достижимост в европейски план. Т.к. в България изцяло е спазен SCT Inst стандартът, при преминаване към евро банките ще са способни да обработват и незабавни плащания в евро. Въпрос на наша организация с Българската народна банка е как ще превключим тези разплащания, така че да бъдат достъпни всички банки и сметки от цялата Еврозона и обратно. TIPS като разплащателна среда позволява подобна връзка. С Централната банка вече дискутираме, към момента на въвеждане на еврото, какви стъпки биха били са необходими, така че нашите клиенти да осъществяват незабавни плащания към всички в Европа и да получават такива, което е и крайната цел при влизане в Еврозоната.
- За финал, един по-общ въпрос: какви са основните характеристики на платежната екосистема в България и би изглеждала тя в следващите 5 години?
В България, по отношение на гражданите, преобладават картовите плащания – 80-90% от всички трансакции са картови. Що се отнася до фирмите, основната част от плащанията са в левовата платежна система - БИСЕРА6, нисък е процентът на международните плащания в евро. Ако се опитаме да очертаем картинката в следващите 5 години, при наличието на незабавни плащания, очакваме голяма част фирмите да преминат от стандарти пакетни плащания към незабавни плащания, с цел по- бързо движение на парите им. Обичайно, тази естествена миграция в западна Европа достига до 20-30 % от разплащанията, но тя не променя генерално модела. До каква степен ще се случи това зависи от начина, по който банките ще предложат услугата на крайните си клиенти. Не за всеки бизнес модел са необходими плащания до 10 секунди. Друг е въпросът за плащанията при търговец, когато крайният клиент може да се разплати на момента – тук вече говорим за постепенна промяна на модела на разплащане от картово към незабавно. Считаме, че популярността на този вид плащания ще се вдигне значително бързо, предвид всичките им предимства – по-изгодна за банките услуга, по-висока скорост, лекота на употреба, възможност за плащане само на база телефонен номер и др. Освен това, очакваме проникването им в ниши, в които до момента са реализирани само кешови плащания, което от своя страна ще увеличи обема на електронните разплащания като цяло. С какво темпо ще се случват тези процеси в България, зависи от това колко бързо ще навлезе еврото у нас, както и от развитието на подобни проекти в цяла Европа, т.к. всички сме част от една обща екосистема.
Източник: European Payments Council
