"30 години изграждаме и поддържаме платежната инфраструктура на България", споделя Мирослав Вичев пред сп. "Мениджър"
- Господин Вичев, 30 години за завършека на кои проекти стигнаха на БОРИКА и за кои е нужно още време?
- Нашата компания има солидна история. В началото почти цялата автоматизация на всички банки в България е била обезпечавана от „Банксервиз“, която се сля с БОРИКА през 2010 г. и сега сме едно цяло. БОРИКА създаде Националния картов суич, който превключва трансакциите между всички банки. Това е голямо достижение на платежната среда на страната ни. Малко държави имат такъв самостоятелен платежен суич. При нас се развиват и множество проекти, които са в ход. Например електронните подписи – облачни и мобилни, чрез телефони. Подобряваме сигурността на 3D паролите за защита при плащане в интернет. Започваме да работим и по instant payments – модерните в Европа бързи плащания до 10 секунди, от сметка в сметка, между две банки, за суми до 15 000 евро. И все пак основното, което БОРИКА осигурява днес, е националната технологична инфраструктура за всички банки в България.
- Финтех революцията пред какви стратегически задачи ви изправя?
- Напоследък често се шегуваме, че сме най-старата финтех компания у нас. Но това действително е така – предлагаме финтех услуги от преди 25 години. Услугата Инфобанк, например, позволява на дадена фирма да види сметките си във всички банки и да получи обобщена информация. “Банксервиз“ въвежда и развива финансовите технологии още отпреди 50 години, с началото в изчислителните центрове на БНБ. Преди 30 години се отделя като самостоятелно акционерно дружество. Днес сме лицензирани и като платежна институция. Целият този опит, натрупан през годините, ни прави един от силните играчи в новите условия на финансово-технологични иновации.
- На организационно ниво как се готвите за влизането в Еврозоната?
- Промените при нас ще бъдат вследствие на съответни решения за влизане в Eврозоната. До момента нямаме пряко участие в самата подготовка. БНБ и Министерството на финансите са тези, които движат процеса. В него има редица стъпки. Сега все още тече прегледът на активите от Европейската централна банка (ЕЦБ). Тъй като курсът на лева е фиксиран към еврото, нагласата за работа с левове и евро е абсолютно еквивалентна в България. Някакви сериозни катаклизми аз лично не очаквам. Когато се обърне левовата платежна система в евро, плащането няма да става в БНБ, а в съответни сметки в Централната банка на Европейския съюз - ЕЦБ, в Таргет 2. Ние в момента имаме платежна система – БИСЕРА 7, която се разплаща в Таргет 2, така че в организационен план ще се слеят двете системи и ще преминем в евро. Таргет 2 е платежната среда в ЕЦБ, в която се разплащат всички банки в Еврозоната. БОРИКА в момента управлява компонента с помощта на БНБ, която дава възможност за еврови разплащания през сметки на нашите банки в ЕЦБ в евро. Когато се стигне до обръщане на икономиката на България в евро, досегашните платежни инструменти и среди ще се обърнат в евро, което, откровено казано, много прилича на проекта за деноминацията от 1999–2000 г. Малко по-сложно е, но технологично е още един централен проект за координиране и не предизвиква сериозен стрес у нас. Такива неща са правени, могат да се направят от нас и от Централната банка в съглашение с всички участници в платежния процес.
- Колко голям е екипът ви и какво бихте му казали през страниците и сайта на „Мениджър”?
- Екипът, който заварих тук през 2016 г., беше малко под 300 души. Сега сме около 350. Имаме бизнес офиси в София, където е по-голямата част от хората, и в Пловдив. Част от експертите ни са разположени в страната и обслужват крайни клиенти на услугите електронен подпис, електронна фактура и Инфобанк. Голяма част от колегите имат дълъг професионален път, понякога до 30 години в компанията. Това са водещите за страната експерти, които решават най-сложните казуси по отношение на централната технологична инфраструктура, залегнала в основата на банките в България. В момента привличаме и назначаваме и много млади хора. Аз имам дългогодишен опит в банковия сектор и мога да твърдя, че нашият екип притежава респектираща съвкупност от познания, опит и иновативен дух, които ни помагат да държим лидерските си позиции.
50 години банкова автоматизация
По повод юбилея Ръководството на БОРИКА АД решава да събере дългата история на компанията на едно място и създава книгата „50 години банкова автоматизация в България“. Книгата съдържа 19 интервюта на хора, пряко ангажирани с развитието на Дружеството и допринесли за неговата успешна история. Наред с историческите факти и документи, в книгата присъстват много лични изповеди, преживени случки, професионални коментари за съществените и съдбовни решения в историята на компанията, за политическата обстановка, за взаимодействията на различни ключови фигури, за създателите на професионалните услуги. Сред имената са г-н Иван Искров, г-н Емил Хърсев, г-жа Виолина Маринова, г-н Калин Христов, г-н Левон Хампарцумян, г-н Стилян Вътев и др.
Висши финансисти споделят опита си с БОРИКА :
Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК, член на СД на БОРИКА АД от 2010 г. и негов заместник-председател до 2016 г.:
В ролята си на счетоводител в клон ДСК-2, където започна моята кариера, получих за задача да участвам в тестови проект за реализация на клиентски трансакции в реално време. Всъщност това беше първият ми пряк досег с „Банксервиз“, а първата онлайн клиентска трансакция стана факт през 1980 г. във втори клон на ДСК. От тогава до днес мога да кажа, че всички продукти на „Банксервиз“ са били разработвани с цел улесняване и подобряване на начина на работа на търговските банки, за да могат те да обслужват клиентите си по-съвременно и ефективно. И в момента политиката на компанията е насочена към тази цел – да се дигитализират много продукти, за да бъде много по-лесно за нас.
Калин Христов, подуправител на БНБ и председател на Съвета на директорите на „БОРИКА“ АД:
През годините от 2013 досега БОРИКА еволюира и днес компанията изглежда много по-различно. Въведохме модерен бизнес подход в отношенията си с банките. Определено мога да кажа, че всички са доволни от промяната, която предприехме през 2016 г. Част от тази промяна е и ребрандирането, защото, сменяйки културата и профила на компанията, сменяш и бранда. Той трябва да изглежда по различен, съвременен начин и да отразява новия имидж на компанията. Но макар че БОРИКА днес е много по-пазарно ориентирана, тя запазва философията, която стои в основата й – да осигурява платежна инфраструктура на цялото общество и третира всички потребители еднакво, независимо кой колко е голям. Инфраструктурата и политиката ни са в интерес на развитието на цялата държава, а не само на акционерите. Ние сме тук именно затова – да развиваме платежната инфраструктура в полза на цялото общество.
Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк от 2001 до май 2019 г. и заместник-председател на Съвета на директорите на БОРИКА АД от 2016 г. до юни 2019 г.:
Днес всички говорим за дигиталната трансформация, дори вече съществува нова професия „дигитален евангелист“. Едни от най-успешните съвременни компании никога не са били аналогови. Те са цифрови от първия си ден. Ако се фокусираме конкретно върху банковата индустрия, трябва да отбележим, че тя се развива на базата на разработка на нови продукти. Това е една продуктово базирана индустрия и всички системи, които стоят във фонов режим, подкрепят въвеждането на нов продукт. Опитът на големите компании сочи, че когато имаш дефиниран процес, продуктът, който продаваш, може да е всякакъв – важна е платформата. Затова успешните банки на близкото бъдеще ще бъдат базирани на процеси, а дигитализацията на банките се очертава по-скоро като индустриален проект, отколкото финансов. Процесите в банките трябва да бъдат ефективни, надеждни, достъпни и относително евтини. Част от необходимия ресурс за тези процеси, независимо дали го наричаме облак, или "споделен ресурс", е някаква форма на инфраструктура, подкрепена от повече от една компания или институция. Именно БОРИКА е основата на тази инфраструктура в България. При различните сценарии на развитие компанията може да играе изключително важна роля в модерния дигитализиран и процесно базиран свят.
Източник: сп. "Мениджър"
