Мирослав Вичев пред сп. BIOGRAPH: Работим за по-съвременна и ефективна платежна инфраструктура, достъпна за всички
БОРИКА АД е наследник на „БОРИКА“ и „Банксервиз“, които се сливат през 2010 г., както и на техния предшественик – Центъра по кибернетика към БНБ, основан през 1968 г. Компанията стои зад разработването и поддръжката на платежните системи БИСЕРА6, БИСЕРА7 и БОРИКА, а като национален картов оператор осигурява самостоятелно функциониране на картовите разплащания на територията на България.
- Господин Вичев, „Банксервиз“, чийто приемник днес е БОРИКА АД, e наследник на Кибернетичния център на БНБ. Това означава, че днешната компания, по един или друг начин, има повече от половинвековна история и култура. Какви са ценностите и философията на организацията, които се изповядват и до днес?
Основното нещо, останало консистентно в годините, е стремежът към изграждане и поддържане на силна и независима национална инфраструктура. Най-характерното като култура са предприемчивостта, креативността и стремежът за създаване на нови съвременни решения. Това е изключително важно, защото през годините сме изграждали решения, които са много силни и с достатъчно надеждност, скорост и качество и това позволява добра работа във всички сектори на икономиката. Не във всяка страна има така добре изградена централна институция, с толкова качества и функции, както в България. Днес БОРИКА е една от двете организации в света, които предлагат едновременно услугите на картов оператор, осъществяване на банкови разплащания, електронно удостоверяване и подпис и разработка на софтуер.
- Платежните системи в България винаги са били пример за модерно управление и устойчивост. На какво може да се отдаде прозорливостта и залагането на високи стандарти във времена, когато на тях не се е отдавало значение и в по-напреднали икономики?
В годините назад „Банксервиз”, а впоследствие и „БОРИКА“ със създаването на картовия платежен оператор, винаги са членували в редица международните организации, които се занимават с тези дейности. Участието ни в Асоциацията на клиринговите къщи и на картовите процесори, например, е свързано с добро познаване какво, къде и как се случва из Европа. През годините, това е позволявало на мениджмънта да осигури верния подход за обезпечаване на националната инфраструктура. Ще дам един пример. В много западни страни, дори и в САЩ, още е разпространен стилът на разплащане чрез чекове. Тук колегите в миналото са били достатъчно мъдри да осигурят електронна разплащателна система и да не се налага да разнасяме тези хартии и да се занимаваме с неколкодневно бавно разплащане и сетълмент, каквито примери още съществуват в Европа.
- Много банки предприемат т.нар. „брак по сметка“ и започват да си сътрудничат с биг-тех компаниите, или да придобиват финтех компании. У нас БОРИКА отдавна разработва такъв тип решения. В този смисъл, БОРИКА ли е финтех компанията на българския банков сектор, с оглед акционерната ви собственост от банките?
Често се шегуваме, че сме най-старият финтех – на 50 години, а като компания - от 30 години. Но ние правим нещо по-различно - осигуряваме инфраструктурни компоненти и онези „тухлички“, без които финтех светът не може да работи. Няма как една финтех компания да излезе с решение и то да покрие всичко. Различните играчи трябва да си взаимодействат – да се идентифицират, да се разплащат помежду си. Като доставчик на удостоверителни услуги БОРИКА осигурява подписи за представителство и електронна идентификация, включително и софт токъни. От гледна точка на картите осигуряваме и 3D инфраструктура са сигурни плащания в интернет. Това е изключително важно, защото международната сертификация и възможността една институция да осигури надеждни разплащанията в интернет е скъпо решение, а ние го предлагаме на почти всички банки в България, както и на доставчиците на платежни услуги. По този начин разходите се поделят между всички играчи. Във връзка с европейската платежна директива PSD2 осигурихме самото PSD2 обслужване и национален хъб за достъп до услугите на всички – банки, доставчици на платежни услуги и компаниите, която осигуряват информация за сметките на клиента. По този начин не конкурираме пряко доставчиците на този тип услуги, но им предоставяме централизирани решения, които те да ползват.
- Днес банките полагат сериозни усилия да откажат клиентите си да посещават техни офиси, като ги пренасочат към мобилните си приложения и услугите по електронно банкиране. Какви са новите решения с които отговаряте на тази промяна на потребителското поведение?
По отношение на достъпа до услуги през интернет, всичките ни картови услуги от доста време са предоставени като уеб сървизи и банките ги вграждат в своите мобилни решения, независимо дали потребителите желаят да направят справка по картата си, да я ползват или блокират. И банки, и други институции ползват широко този набор от услуги. В момента интегрираме това и с удостоверителните услуги. Разработваме отдалечена идентификация и сертифицираме решение, което да позволява на човек да си седи вкъщи и да се идентифицира, за да си свърши работата в дадена институция. Тази услуга върви заедно с облачния електронен подпис, който пуснахме на пазара преди година и половина и вече се използва в редица държавни институции, застрахователни и пенсионни дружества, както и банки. Започваме реализация и на решения за софтуерни ПОС услуги, при които може върху мобилно устройство да се реализира ПОС услуга. То е в процес на сертификация и в най-скоро време ще го предложим на пазара, като търговците също ще могат от мобилно приложение да обслужват директно клиентите си при техните разплащания.
- С влизане в сила на европейската директива за разплащанията PSD2, все повече играчи (включително мобилни оператори, социални мрежи и т.н.), започват да играят ролята на платежни институции, къде в тази среда виждате ролята на БОРИКА?
Традиционно, преди повече години „Банксервиз”, а сега и като БОРИКА предоставяме услугата „Инфобанк“. Тя е от 90-те години и обединява сметки на дадена компания и ги предоставя на счетоводството й, за да не се налага да се връзва с всяка от обслужващите я банки и да си събира информацията по сложен път. Ще предоставим съвременно и гъвкаво решение за фирмите, с което те лесно да получат достъп до сметките си в различни банки, да извличат в структуриран вид информацията от тях, за да я интегрират в ЕРП системите и счетоводството си. Тази услуга ще е достъпна и за граждани, които искат да обединят сметките си в няколко банки.
В ролята си на Платежна институция пък осигуряваме плащанията към бюджета на държавата. Притежаваме лиценз за тази дейност и вече имаме няколко успешни проекта, сред които НАП и Агенция „Пътна инфраструктура“. Ценното тук е, че в момента, в който се реализира плащане, задължението се погасява, без никакво забавяне. Партнираме си и с Държавна агенция „Електронно управление“ за плащания през единния портал за електронни услуги. Този единен начин за електронно правителство и взаимодействие с държавата на практика е съвременният начин за предоставяне на подобен тип решения. Това няма как да се случи ако е разхвърляно като обработка по търговските банки. Трябва стане на единно място в БНБ.
- Разработвате услуга за незабавни плащания. Освен в скоростта на изпълнение, каква е невидимата разлика между осъществяването на плащане през мобилно приложение и незабавното плащане?
В момента болшинството плащания, които потребителите осъществяват, са базирани на карти. Дори когато се прави безконтактно плащане през телефона, зад него стои картово разплащане, което е доста сложно и скъпо. Незабавните разплащания по европейски стандарт са призвани да извършват плащания от сметка към сметка без да участва картата. Това ги прави доста по-бързи – сетълментът е незабавен и прехвърлянето на средствата приключва за 10 секунди, без да се налага обмен на допълнителна информация. Почти всички европейски държави работят по подобни проекти и някои дори вече ги реализираха. В момента се търси съвместимост на тези разплащания на паневропйско ниво. Тук ние стартирахме собствен проект за незабавни разпращания в лева със сетълмент в РИНГС в БНБ. Ще разработим услугата така, че да има съответствие между мобилен номер и номер на сметка, за да може човек лесно да се разплати с друг, на когото знае мобилния номер. Стремежът е цялата платежна инфраструктура да е готова и да започне да се използва от банките през 2021 г., а през 2022 г. да стартираме внедряване и при търговците. В резултат, ще разполагаме с една по-модерна, достъпна и евтина платежна инфраструктура за всички участници, в т.ч. и крайните клиенти.
Източник: сп. BIOGRAPH
