Мирослав Вичев за сп. Forbes: "Трети страни се включват в онлайн разплащанията, PSD2 изисква надеждна среда за изпълнението им"
- Г-н Вичев, влиза в сила евродирективата за разплащанията PSD2. С какво променя тя пазара на финансовите услуги?
Изискванията към участниците на пазара на финансови услуги се променят в две направления: сигурност на плащанията и надеждна среда за изпълнението им. Директивата задължава банките, от следващата година, да започнат да предоставят електронен достъп на трети страни на техните платежни услуги. В резултат на това, различни финтех компании и стартъпи могат да предложат на клиента по-атрактивно мобилно приложение или атрактивна комплектована услуга, които досега само банките предлагаха. Условията за това са: клиентът да даде съгласието си третата страна да борави с данните му и компаниите, които ще предлагат тези услуги, ще спазват определените от закона регистрационен и лицензионен режим към БНБ. С цел да дефинираме правила на работа, по инициатива на Асоциацията на банките в България и с водещата роля на БОРИКА, създадохме Национален технически стандарт - БИСТРА. Банките се обединиха около него, като той регламентира всички детайли от процеса на комуникация между различните страни, последователност от дейности и точни технически формати, в които се обменя информацията. Банките вече работят върху това да предоставят в интернет публикувани такива приложни програмни интерфейси, които те да предоставят на трети страни по договорения у нас стандарт . За някои банки БОРИКА изпълнява тази услуга и ще публикува в интернет от тяхно име. Ще направим интерфейси с техните системи. Ние предоставяме такава услуга – Шлюз за достъп до сметка, която осигурява достъп до наличност по сметки и до разплащания по тези сметки.
- С какво се променя системата Инфобанк на БОРИКА след влизането в сила на PSD2?
Повече от 20 години, чрез традиционната ни услуга Инфобанк, осигуряваме на различни фирми възможността да следят наличностите си по сметки в няколко банки. Тази услуга, която в момента е договорена между банките и с фирмите, вече ще мине на тази платформа, която евродирективата осигурява. На практика ние ще предоставим директно такава услуга на крайни клиенти. Стоейки между банките, е съвсем естествено да предоставяме услуги като трета страна. Това е и ролята ни на финтех компания – най-старата финтех компания в България.
- Онлайн плащанията вече са обичайния начин за разплащания от повечето потребители. Какви са изискванията за подобряване на защитите?
Всяко удобство, което се появява за потребителя, носи и съответните рискове. Извършвайки платежни операции от различни устройства, човек трябва да е със завишено внимание. По принцип мобилните устройства носят повече рискове – и от намеса, и от симулиране от страна на някой друг. В момента сигурната идентификация на клиенти е основен фокус както на европейските директиви за разплащанията, така и на институциите, които предлагат такива плащания. Съществената част е това клиентът да има различни независими методи на идентификация – освен че си е написал име на телефона и че това е неговият телефон – да получи още едно уведомление - евентуално по друг канал, на друго устройство и по този начин постепенно да се гарантира, че това е действително той. Тези изисквания са залегнали много сериозно в новите директиви и банките, и всички институции, които осигуряват онлайн услуги, трябва от септември догодина изцяло да осигурят този вид сигурна идентификацията на клиента преди плащането. Подобно ще е изискването и за плащане с карта по интернет: то ще трябва да бъде съпроводено с още един код и още един канал, за да може ако се компрометират данните на картата, плащането с нея да бъде спряно.
- Какво представлява облачният електронен подпис и с какво улеснява работата ни?
От години БОРИКА е водещ доставчик на пазара на Удостоверителни услуги и нашите електронни подписи са най-широко разпространени в България. Имаме вече над 120 хиляди клиента, които използват тази услуга. Нов регламент, който беше приет в ЕС и е валиден от юни тази година, позволява електронният подпис да се предоставя и като облачна услуга. Т.е. човек да може от телефона си да позволи на някоя организация, в случая нашата – да се подпише от негово име. Реално, подписът не се качва на телефона, той се съхранява на много сигурно място при нас. Чрез приложението B-Trust Mobile, което е инсталирано на мобилното му устройство, клиентът вижда документа за подпис и дава съгласието си ние да извършим действието на подписване. За целта е необходимо да се идентифицира пред нас чрез биометрия, пароли и всички сигурни идентификации, за които вече говорихме. Именно те са гаранция срещу злоупотреби. Друго удобство е, че използвайки приложението на телефона си, не се налага клиентът да носи със себе си допълнителен хардуерен носител.
В началото, облачната услуга ще е безплатна за настоящите ни клиенти. Разбира се, облачен електронен подпис може да бъде издаден и на всеки нов клиент.
- Плащанията на данъци към НАП вече са съвсем улеснени след получения от БОРИКА лиценз за Платежна институция. Какво още се разработва след получаването на този лиценз?
Нашата Платежна институция беше създадена като общ знаменател на всички банки, за да не се налага дадена държавна институция, получаваща приходи и извършваща разплащания, да работи с една конкретна банка. Това цели подобряване качеството на обслужване. И в тази връзка, проектът с НАП беше много важен, защото за първи път през сметка в БНБ се извършват разплащания от нас като институция директно към бенефициента. Това се различава от досегашния процес на достъпност по няколко неща. Едното от тях е, че разплащането – и на ПОС в офис на НАП, и на сайта - вече може да завери плащането мигновено и да погаси вашето задължение в системата на НАП. Второто нещо е, че самото получаване на парите през бюджетните сметки става веднага – от търговските банки към БНБ, без да се минава през друга конкретна банка и всичко става много по-бързо. Така че и за гражданите, и за фирмите услугата е по-бърза и по-добра. Задълженията се погасяват на минутата. По аналогичен начин направихме някои плащания вътре в БНБ, защото самата ни централна банка предоставя услуги за граждани, които също вече се плащат през нашата платежна институция.
Следващият голям проект, по който работим, е с Агенция „Пътна инфраструктура“, във връзка с електронните винетки и тол таксите. Ние осигуряваме разплащателната инфраструктура в проекта. Надяваме той да стартира според очакванията - втората половина на декември и постепенно следващата година различните стъпки да разширяват този вид плащания. Водим разговори и с други институции в правителството – Централен платежен портал, Агенция „Митници“ и други, защото този вид подобрена услуга за гражданите може да покрие всички подобни плащания, но последователността се дефинира от държавата.
- БОРИКА разработи нов, мащабен проект: българска национална картова схема – Bcard. Какво представлява тя?
Националната картова схема е аналог на международните картови схеми. Това е по-евтин български регламент, по който да се извършват картови разплащания на територията на страната. Картите носят бранда Bcard и вече се приемат на всички терминални устройства у нас – POS терминали и АТМ. Вече има институции, които издават такива карти, водим преговори за присъединяването и на нови участници. Освен банкови карти, предлагаме и карти в т.нар. „Ограничена мрежа“, това са например карти за гориво. В момента утвърждаваме и стандартите за безконтактна технология на картата. Амбицията ни е през една карта да се извършват различен тип разплащания в страната - интернет плащания, мобилни плащания, плащания на вендинг машини, градски транспорт, включително и социални плащания, каквито са ваучерите за храна, които към момента са само на хартия. За да излезем извън пределите на страната, поетапно сключваме споразумения с международни картови схеми – за момента това са американската Discover и китайската UnionPay, водим преговори и с японската JCB. Издаването кобадж продукт ще позволи използването на Bcard и в чужбина, по правилата на международната схема.
Не на последно място, продуктът е значително по-евтин за банките. През 2014 г. направихме анализ, който показа, че ако мигрираме 10% от картите с международен бранд към Националната картова схема, спестяването на банките за една година, по тогавашните тарифи, възлиза на около 6 млн. лв. Междувременно, чуждите картови схеми вдигнаха тарифите си и при повторен анализ през 2017 г. стана ясно, че вече при същия процент миграция към Bcard, спестяването от банките нараства на 10 млн. лв. за година. Как тази по-ниска цена на услугата ще се пренесе към крайния клиент, зависи от банките – издатели.
Източник: списание "Forbes"
