М. Вичев пред в. КАПИТАЛ: С участието на всички банки ще се разгърне потенциалът на незабавните плащания
- Незабавните плащания сравнително бавно навлизат в Европа. Какво е развитието на пазара в момента и какви са очакванията ви за него?
Употребата на незабавни плащания в Европа е свързана с различните модели на работа, които предлагат. В Европа и в България ускоряването на тези плащания не толкова замества сегашните модели, а замества кеша. Затова P2P плащанията по мобилен телефон са първото, което тръгва. В България има вече над 700 000 души, регистрирани за плащания по мобилен номер. Много е вероятно мобилното приложение на вашата банка да плаща вече по този начин и да прехвърлите бързо пари по мобилния номер на ваш познат. Последните месеци се включиха практически всички по-големи банки в България и това вече го прави интересно. Много от банките вече го имаха като услуга за клиентите на своята банка и го ползваха за вътрешнобанкови преводи. Но вече е напълно възможно да се случва между клиенти на различни банки, стига да имат своя мобилен номер - нещо, за което се ползваха чужди решения като Revolut.
- Парите идват незабавно, тук и сега
- Как плащанията в България ще се превърнат в преживяване
В момента процентът на незабавните разплащания в България не се различава от този в Европа между 16 - 18% от всички разплащания. В България общо електронните разплащания са малко над 100 милиона на година и около 20 милиона от тях са незабавни в момента. Не включвам картовите, които са половин милиард. Навлизането на незабавни плащания както P2P, така и за паркинги е бавен процес. В останалите страни този процес се е развивал с години и е растял постепенно с 10 - 20% на година. Трябва да видим тази година след включването на всички по-големи банки и използването на услугата плащане по-мобилен телефон или blink P2P с каква скорост ще потръгне. Нашите решения за плащане на паркинги и гаражи са налични вече, остава банките да ги включат в мобилните си приложения. Следващото развитие на незабавните плащания е в електронната търговия. Еквивалентно или по-лесно, отколкото с карта, е разплащането в електронен магазин, като се използват незабавни плащания. Ще има възможност да се включи опцията за дарения чрез незабавни плащания.
- Интересното е, че много страни предлагат собствени решения като приложения, както в някои скандинавски страни например. Защо ние приехме друг подход?
Решението, което създадохме в България, е blink незабавни плащания. То не е приложение, а решение, което се интегрира в приложенията на банките. Имахме първоначална идея да бъде приложение, но решихме всяка банка да го предлага през нейното собствено мобилно приложение, каквото беше и тяхното желание, тъй като сме тяхно акционерно дружество. В немски говорещите страни или скандинавските страни тръгват с едно приложение, което се популяризира, и през PSD2 имат достъп до сметката на всеки човек. Това не е начинът, по който потръгват нещата в България и вероятно още дълго време този вид услуги ще преминават през мобилните решения на банките. Предимство при нас е, че осигуряваме много по-широк набор от услуги. В момента могат да се плащат вече синя и зелена зона в 30 - 40 града в България, могат да се плащат и много частни паркинги. Има възможност да се плащат много услуги, които през нас са налични за всички банки. Интеграцията отнема време и не всички го предлагат още. Но договорите и организацията са налице. Blink e платформа за допълнителни услуги, носещи стойност на банките и потребителите така, че за крайния потребител услугата да е безплатна, каквато е blink в момента до 100 лева. Самият бизнес модел цели да са заинтересовани всички страни.
- Предстои ли да останат безплатни или ще има такса за използването й?
Този вид услуги в различните страни се случват различно, но по-популярни стават, като са безплатни естествено. Например, когато си плащате за синя или зелена зона, вие си плащате за sms-a, който ползвате. При ползване на услугата от банката това няма да бъде така. Банката си взема парите по друг начин от целия бизнес модел, има смисъл тя да го остави безплатно и за в бъдеще. За P2P услугата по мобилен телефон са надявам да остане безплатна, но това зависи от банките. По принцип незабавните разплащания при нас са на цената на нормалните разплащания, това е добре регламентирана и остойностена услуга.
- Какви са основните предизвикателства пред индустрията за разплащания?
В момента е важно как ще има съвместимост през границата на различни решения, защото те са придобили много голяма популярност. Сложността е, ако мобилният телефон на ваш приятел е регистриран в Белгия, как да се разплатите тук, в България. Въпросът е как да достъпим регистъра, за да видим зад този телефон какъв IBAN стои. Такива начални опити се правят между няколко групи държави в момента. Европейският стандарт позволява да се прави такова взаимодействие, но практически всички имплементации в момента са местни. Стремежът на развитие на тези услуги е по-скоро да намалят кеша и употребата на банкноти там, където няма нужда, както и да правят плащанията по-евтини, по-удобни и по-бързи за клиента, отколкото да се фокусират върху международните плащания. При нас е съществено да има такава възможност. БОРИКА ще осигури от октомври незабавни плащания от и към всички страни в Европа. Това е свързано и с приемането на еврото до голяма степен. Самото приемане на еврото, независимо кога точно ще се случи, е фактор, който подпомогна развитието на нашата еврова платежна система. От една система със сравнително ограничен достъп до част от европейските банки тя до месец ще има пълен достъп навсякъде в Европа. От есента ще може да достъпи и всички европейски контрагенти за незабавни плащания. Вече зависи кога българските банки ще са готови да се включат и в тази услуга.
- С въвеждането на незабавните плащания следващо предизвикателство са незабавните измами, как ще успеем да се справим?
В момента всички услуги са подсигурени със засилена автентикация на клиента с SCA функционалност. Контролът на незабавните плащания не е по-малък от този на всички други разплащания. На практика се използват методи, които осъществяват 100% контрол, има независим начин на потвърждение на плащането. Има независим компонент за сигурност, който се добавя към операцията. Банките го следват доста внимателно, тъй като пускането на нови услуги не трябва да води до повече измами, а до по-добър контрол. С биометрия, с още един код или друг от типичните начини може да бъде подсигурено всяко разплащане и за незабавните важи същото.
- Миналата година БОРИКА анонсира създаването на Anti-fraud център. Какво се случва с него и ще успеете ли да обедините всички играчи на пазара, да може да работи ефективно?
Направихме първи Аnti-fraud форум десет години след многото измами на банкомати, които бяха породили такава организация. Сега подновихме тази инициатива, този път много по-обвързана с интернет разплащания и измами, свързани с електронна търговия. Интересът от всички банки беше много голям, както и от редица международни организации, които имат отношение към разплащанията. Има общо разбиране, че много по-полезно е да държим в общи системи транзакциите, за да може да вадим най-много анализи и най-много методи за контрол. Постепенно това се случва. Огромна част от картовите транзакции са в обща платформа. Имаме възможност да ги контролираме не само от името на всяка банка, която е собственик на транзакцията, но и между банките. Предстои да се дефинират общи правила между банките и те да се спазват. Например да се създадат бели и черни списъци от клиенти, други методи, които могат да използват информацията за целия път на транзакцията, който е при нас, за да може да търсим по-добри начини на контрол. Това е един по-дълъг път. В развитите европейски страни са в началото на този вид централизирани системи, които стоят между банковото пространство и осигуряват допълнителен набор от правила. Такива проекти започнаха в Германия, във Франция и са напреднали. У нас осигуряваме на малко по-високо ниво инфраструктурата за всяка от банките и постепенно ще започнем да интегрираме тези решения. Това ще отнеме време, предстои да се обмени опит и да се постигне доверие между банките, което не е толкова лесно. Независимо че това не е област, в която се конкурират, те все пак ревниво пазят правилата и начините, по които осигуряват този контрол. До голяма степен данните се споделят, минавайки през нас като разплащателна система. Но всяка банка има и вътрешни операции, които също са обект на измами, а тези данни банките държат при себе си. Те трябва да са споделени, за да могат да се използват като база за анализи. В момента фокусът е към добро подсигуряване на всички платежни канали на банките с Anti-fraud решения.
- Това включва ли по-добра комуникация с контролните органи?
В момента няма предварително дефиниран канал на взаимодействие. По линия на мерките срещу изпиране на пари има такива механизми и всички банки ги спазват. Ние им осигуряваме информация за санкционни списъци, за техническия контрол, който трябва да изпълнят. Те имат механизмите, по които рапортуват към ДАНС и към контролните органи. Ние като централно решение не сме поели такива отговорности освен за нашата платежна институция, която подсигурява плащанията на голяма част от министерствата и държавните органи. Няма централно място, което да води информация към МВР. Отговорност е на всяка от институциите да спазва съответните правила за действия срещу изпирането на пари.
- На какво ниво при нас е използването на изкуствен интелект и в сферата на разкриването на измами?
Решения при нас на тази база нямаме, имаме платформата за извършване на такива изследвания и сме ги направили достъпни на банките. Ние осигуряваме възможност за Business Intelligence анализ на редица картови и платежни данни. В области на Anti-fraud и мерки срещу изпиране на пари по-сложни анализи от машинно обучение и изкуствен интелект се използват най-вече в аналитичната област.
- Как отговаря секторът на плащанията на ESG предизвикателствата?
В сектора на разплащанията постепенно навлизат зелените регулации. Нас пряко все още не ни касае. Правим анализ, за да видим доколко нашата институция подлежи на тази регулация. Независимо от това акционерите решиха и полагаме усилия за натрупване на необходимата аналитична информация. Ще докладваме всички действия, които полагаме в тази посока. Дейности, свързани с околната среда и социална отговорност, компанията има от много години и преди регулацията. В момента правим анализ какво задължително ще трябва да се въведе. Като отчетност и контрол ние сме най-одитираната организация в държавата, тъй като има изключително много регулации, на които трябва да отговарят всички услуги, които предоставяме. Затова всички системи за отчетност и контрол са доста развити при нас. Това е поредна регулация, на която трябва да отговорим, и един от многото проекти, по които работим. Ние използваме възобновяема енергия и електромобили, по-ефективно оборудване, облачни услуги. С възобновяема енергия захранваме центровете си за данни.
- Доколко важно е според вас въвеждането на дигитална идентичност и как БОРИКА ще участва в този процес?
Това е високо приоритетен проект за нас. Ние сме доставчик на удостоверителни услуги и в момента работим по нотификацията ни като схема за идентификация на национално и европейско ниво. Услугите ни са сертифицирани по европейски стандарт, като ги ползваме и предоставяме на банките и на други институции. Това е изключително важен компонент за дигитално обслужване на клиентите към момента. Прилагането на национално ниво зависи от националната регулация и начина, по който националната схема ще бъде приложена. Съществуващата регулация не води до спазване на европейските стандарти. Те водят до някакви решения в държавата, които не могат да се използват впоследствие като квалифицирана удостоверителна услуга. Има няколко компании в България, които предоставяме тази услуга. Как ние ще бъдем използвани и ще работим с националната схема предстои да видим. Съществената тема е подписването и осигуряването на широк набор от услуги, които да се извършват електронно. Става дума за това човек да може електронно да свърши всичко както в бизнеса, така и в държавата, без да ходи някъде. Технологиите за това са налични. Надявахме се, че всички над 400 000 клиенти, които ползват електронна идентичност в момента, и технологиите, които имаме, да могат да се ползват директно. Те могат да се ползват за голяма част от услугите, които държавата предоставя. Но в момента вижданията за национална схема за електронна идентификация са малко по-различни. Интересът на хората е много сериозен. Очакваме да видим обаче каква национална политика ще се реализира.
Източник: в. КАПИТАЛ
